Връзките
Тази тема е основна в терапевтичния процес.
Самата терапия е метод за изграждане на връзка между двама души, както и подобряване на връзката с реалността на клиента. Често казваме, че терапията приключва, когато се създаде доверие между двете страни. Когато това е факт, връзката е здрава и сигурна, то такава връзка може да се изгради и извън терапевтичната среда и терапията вече може да е само подкрепящ процес или актуализация на вече прокарания път към удоволствието от живота.
Близост, доверие, контакт и разбиране, приемане - това са ключови характеристики на "здравата" връзка. Звучи чудесно, но това наистина е опит да започнем от края, вместо от началото. А в началото е първата ни връзка - тази с родителите и по-точно с майката. На база на нея градим автентичната, естествена връзка със себе си.
ПЪРВАТА ВРЪЗКА
Аз - Аз наричаме това състояние, което сме преживели в първите часове на живота си. А те започват в тъмното, където сме били част от някой друг. В този етап във връзката няма ТИ. Възстановяването на това състояние на свързаност със себе си и средата е лековито за възстановяване на всички други връзки. Пример: ако се движиш в гората къде е природата? Навън или осъзнавам, че и аз съм част от тази природа? Често в съвременния свят наблюдаваме екосистемата, от която сме част, сякаш сме извън нея.
Реално във връзката сме две нервни системи, които се ко-регулират. Его системата има нужда от граници и индивидуация, отделеност, за да отграничи на фона на другия (различния от мен). Независимо дали говорим за семейство, колеги или интимна връзка - става дума за еко системи, които се влияят и промяната на едната, води до промени в другата. Но реално биологията на свързването не позволява напълно да се отделим. В този смисъл във връзката се случва естествен апулсация, която преминава от близост в дистанция и отново в хармония на общия център. Тази пулсация следва ритъма на собствените ни променящи се потребности, които заситени от близост ни карат да копнеем за авномност. Или в усещането за дистанция - ни връщат отново към свързването. Реално терапията е възстановяване на ресурсите за по-адекватно преминаване през цикличността на този ритъм и по-висока осъзнатост на естветената ко-регулация на индивида в социалната еко-система. Изглежда сложно, но homo spaiens се адаптира непрекъснато и това ни е направило най-опасния, но и най-свързан вид на планетата.
Съпротивите ни срещу това разбиране са предопределени от културата, която не оценява заедността, а насърчава фокуса върху уникалните различия и приоритизира фрагментирането пред оцелостяването. Живеем в индивидуалистично общество, което стимулира точно това засилване на разликите, за да "бъдеш себе си". Въпросът, ако мога да го перефразирам, е поставен така: не е важно какво иска бозайника в нас, важно е какво иска обществото от нас.
Какво може да направи психотерапията а моите връзки?
Пулсацията на връзката минава през фази на близост - дистанция - хармонизиране - това е естествен процес. В опита да задържим едно статукво или поради по-ранни травми в еволютивното ни развитие, връзката застива, вместо да пулсира и възниква решението да положим усилие, да вземем решение и да се придвижим към една от крайностите: пълно отделяне или максимална близост. Възстановяването на пулсацията и приемането, че промяната е постоянна е възможност да се намали тревожността и реактивността на нервната система, която разпознава промяната като опасност, в зависимост от ранните характерови травми и термпераментови особености.
