Такъв ми е характерът...

Характерът е фокусната точка, през която виждаме света и себе си. Можем да го опишем като филтър, през който гледаме навън и адаптираме поведението си към другите. Често казваме " Такъв съм си" или "Какво да направя, такъв ми е характера", като пасивно приемаме, че промяната е немислима, въпреки че постоянно прилагаме някаква стратегия за адаптация към средата, т.е. се променяме. В ритъма, в редуването на стягане - отпускане, на отваряне и затваряне (за света), се случва живеенето. По този начин пулсира сърцето ни, дробовете, в едно постоянно преходно състояние между пълно и празно. Неврозата е опит да се запази статуквото и да се отрече промяната: да бъда "някакъв, но не всякакъв". 

Какво значи думата характер?
Идва от гръцки и значи отпечатък, релеф, който очертава уникалният начин по който се срещаме със света. Един паноптикум от спомени за първите срещи с важните за нас хора, за битките - победите или пораженията, които са ни направили хората, които сме днес. Нещо като карта на собственото ни миналото, на опита, който носим в тялото си. Ако можехме да картографираме хората, може би щяхме да видим точно как обранявате границите си, как сте се научили да бягате от бойното поле на конфликта или от уязвимостта на чувствата, какви стратегии за завладяване на другите имате и как ги използвате? Кои са били забранените удоволствия, какво са очаквали от вас възрастните, за да получите обич и топлина, от кого сте ги получавали, било ли е достатъчно? Характерът е една интерпретация на миналото, която остава валидна до края на живота ви и може да предопредея повечето избори, успехи и провали, които ще имате, защото се ограничава възможните поведенчески модели.Тази характерова защита деформира свободното движение на тялото и формира мускулни блокажи, които подобно на броня предпазват Аз-а от повторно преживяване на страха и уязвимостта. На телесно ниво, този модел се преживява като постоянно напрежение в определени области на тялото, които се хронифицират и е възможно определени мускулни групи да се развият извънредно много, като например една и същ цел - да се спре агресията към другия, може да изглежда различно в тялото на два различни характера. Едни силни бедра, таз и врат би спрял поривът да удари на мазохистичния характер, но ако агресията е спряна още при импулса, както това се случва при до-азов характер като оралния - и така ще видим едни безпомощно отпуснати към гърдите рамене и прибран таз, който показва отказ от нападение. Импулсът за власт и контрол може да бъде видян във фигури с широки раамене и по-тесен таз, в които сякаш горната част на тялото е "надута", но и в стегнати перфекционисти с хармонично тяло и балансирани мускули. В повечето случаи, мускулите са развитие, за да овладеят силния импулс.

И така, всеки от нас носи своите характерови "белези".
Едни черти може да изпъкват като доминантни, защото са по-приемливи (например да давам повече, но да не мога да получавам и да наричам това алтруизъм), а други да са прикрити (да следвам правилата явно, но тайно често да ги нарушавам). Това е така, защото няма човек в съвременното общество без травми в процеса на развитие. Ако искаме да бъдем напълно естествени и органични, може би трябва да помечтаем да отглеждаме децата си заедно с последните племена край Амазонка. Но ако живеете в социална среда, със сигурност имате характерови лимити и вероятно гаранцията за щастие е свързана не със "силата" на характера ви, а с вашия "статус".

Кой съм аз пред другите? 
Над характера и личността, на повърхността на социалните си контакти, ние се срещаме с другите през ролята. Подобно на връхна дреха, която обличаме, когато излизаме навън, ролята ни носи гъвкавост и свобода да бъдем всякакви - т.е. такива, каквито принципът на реалността изисква от нас в момента. Но често, вместо обличаме и събличаме ролите си, оставаме вкопчени в един образ и статусът, който ни носи. Да се идентифицирам със статуса  не е трудно, защото има ясни очаквания за поведението, културата и табутата за ролята. Приети сме в ролята на майки и дъщери, но трудно се идентифицираме с ролята на любовница, която в много общества е табу. Така ролята и статусът се свързват в алтер его, което заменя автентичното преживяване на цялостния АЗ (Self). Оставаме верни на един фалшив, но приемлив за обществото образ, който без усилие се научаваме да прожектираме "за пред другите"? Така слагаме още един филтър между себе си и реалността - типичните поведения се модифицират веднъж от характера и его защитите, и втори път от личността, която обществото очаква да бъдем. Логично, че вместо истински емоции и желания, приоритет става опазването на статуса. Удоволствието става синоним на напрежение и борба, а отпускането - на страх.

Ако ви е трудно да се доверите или ви е трудно да бъдете сам със себе си, да помолите за помощ или да откажете на някого - всичко това са следи от формирането на характера ви. И неговата структура отговаря точно на вашето минало, и следователно дефинира настоящето, а и бъдещето ви. Ако първото отделяне от майката е предизвикало тревога и страх от изоставяне, може би днес вие бързате да изоставите партньора си, за да няма възможност да изпитате отново това чувство? Ако сте опитали да си вземете играчката от приятелчето и са ви се скарали и сте се предали послушно, вероятно днес е по-лесно да сте учтиви и да казвате ДА, а вътре във вас да кънти ясно и високо НЕ, НЕ ИСКАМ, НЯМА.  От тази гледна точка промяната наистина изглежда невъзможна, докато не дойде въпросът:
"Защо съм такъв?" 

Ролята на характера в психичната структура е да съхрани опита, да свърже емоцията с резултата от действията и да ни предпази от нови грешки и фрустрации. Именно защитата от базовите страхове чрез развитие на его-стратегии за защита от потенциалната болка е в основата на тази твърдост и непроменимост на характера.
Ето някои базови страхове, които да ни позволят да влезем в детайлите относно характера:

Страх от смъртта - обичайно се свързва с неудовлетворена потребност да принадлежа на моето племе. Може да се трансформира в различни усещания или да се рационлизира като: не заслужавам да живея, алегорично да творя, създавам. Травмата в основата на този страх е отхвърляне. 
Страх от самота - не допускам да остана сам и се вкопчвам в другите, като ги съблазнявам да останат с мен заради грижата, нежността или интелекта ми. В основата е травмата от изоставяне.
Страх от наказание или унижение - сдържам емоциите, особено гнева си, защото съм добро момче/момиче и ако кажа "не", ще ме отхвърлят. Роден от унижението, този страх често прераства в срам.  
Страх от провал, падане - реално тук стои страхът да се отдам на другия, на чувствата, затова оставам отгоре - контролиращ и неудовлетворен. Травмата, която е формирала този страх е от предателство.
Страх да се отпусна - компенсирам като ставам по-твърд и непроницателен, още по-правилен, за да не ме обвинят несправедливо, че не се справям. 

Тези базови страхове са пряк отпечатък на травмите, които са съпътствали развитието. Тук ясно виждаме как функционира его структурата, под която лежи морето от нагони - импулси и желания, които се борят да наложат исканията си на тялото, а над него е надвиснал идеалният образ, към който се стремим да приближим себе си. Често долният и горният пласт имат съвсем различни изисквания към живота и егото трябва непрекъснато да прави компромиси, които да удовлетворят поне частично нагоните или изискванията на морала. Това обяснява защо е особено трудно да омекотим характеровите защити и да разширим арсенала от възможни поведения, с които свързваме промяната. Това е така, защото характеровите черти стават стожери на статуквото в една постоянно адаптираща се към света структура, която функционира на база информация от миналото. Осъзнатостта е да опитаме да видим тези филтри, с които се предпазваме от срещата с реалността и да модифицираме поведението си не според миналото, а според ситуацията тук и сега. 

Първите срещи на тялото със света
Първият стимул, който е възбудил нервната система става норма за качество и количество на удоволствие или напрежение, което тялото ще помни и ще търси да преживее или да избегне. Затова характерът ни изгражда солидна защитна броня, която включва мускули, сухожилията, органи и нерви, както и специфичен модел  на  дишане, за да се ограничат щетите от импулса, който се е появил. Вилхелм Райх е изследвал с години как функционира този процес на  втвърдяване на тялото и ограничаване на дишането. Като един от най-добрите ученици на Фройд, В.Райх аналитично е изследвал и представял контретни случаи, в които са свързани причините и следствията от това пренасяне на менталните модели върху поведението и движенията на физическо ниво. Тялото, както признава и Юнг, е път към несъзнаваните модели и защити, които формират характера и спират промяната. Т.е. в тялото можем да видим точно как функционира характера и личността, с която компенсираме или скриваме недостатъците си. Свръхразвити или атрофирали мускули може да ни насочат кога и къде е започнал този уж невидим конфликт между идеалният АЗ и естествените импулси на тялото. Целта на това стягане е да се контролира свободната експресия: стиснатата челюст спира гневният вик, стегнатото гърло с нисък, едва чут глас е сигнал, че детето в нас още плаче, защото не е било чуто и успокоено от родителите си, но сега търси утеха от партньора си. Ако обичате да наблюдавате хората отстрани или от високо - може би имате нужда да контролирате средата си, защото сте много зависими от нея? Ако слушате езикът на тялото, въпросът "защо съм такъв?" няма да остане без отговор.
Но един от магичните трикове на характера е фактът, че той остава добре скрит от нас самите. Никой не може да види и изследва характера си без да се погледне в огледалото на Другите.


Личността
Обичайно се срещаме с другите през маската на личността, като плащаме цената да бъдем приети от другите със собствената ни свобода да бъдем себе си. Тези ограничения в поведението са обект на изследване и трансформация в терапевтичния процес, като в работата се включват различни опити за нови поведения.

В аналитичния процес се включва и задълбоченото наблюдение на повтарящи се модели на говорене, интонация и ключови думи, дишане, стойка, глас, поглед, мускулни потрепвания и типични реакции при неочакван стимул от средата. Често в работата с тялото, емоционалните реакции се засилват и преживяват в сигурна среда, за да може клиента да усети действителната сила на задържаното действие и да осъзнае и разшири лимитите си.