Езикът на тялото

Александър Лоуен, казва: “Нашето минало е нашето тяло”. И точно затова, разказът на тялото е вратата, през която психотелесният терапевт може да дочуе и види повече от истинската история. Този разказ се случва неосъзнато, защото е втелесен в части на нервната система, които са неподвластни на диктатурата на неокортекса, който контролира метафорите и артикулацията на думите.

Живият телесен език използва паузата, въздишката, промените на дишането, гримасите и повтарящите се жестове, позата на тялото, някои компулсивни движения, дори движението на очите и погледа, който се фиксира или се отклонява. Този телесен прочит на историята, може напълно да противоречи на думите, които конструират личния мит или да засилва емоционалната стойност на спомени, към които клиентът се връща.

Двата разказа - словесен и телесен, може да се илюстрират със ситуация, в която глух човек използва езика на жестовете и в същото време учленява с устата и езика си гласни и съгласни, за да изговори дума. Този нечуващ себе си човек, всъщност говори едновременно два езика, всеки от които има различна граматика, лексика и ритъм. Например - ако глух човек, който мисли с езика на жестовете, се опита да артикулира и звуци, той трябва да изговори изречението “Навън вали дъжд”, докато със жест ще каже само “Има дъжд”. Последните проучвания показват, че зоната на Вернике, която отговаря за разбирането на говоримия и писмения език, се активира и при глухи хора, които комуникират с жестомимичен език. Т.е. тази зона на темпоралния дял на лявото полукълбо, отговаря за всеки език. Разбира се, качествата на експресията са различни, но тялото ни също има свой език с миризми, цветове и жестове, които говорят не по-малко и често отварят врата към друг пласт на личната история.

Като терапевти, може да се окажем слушатели на комедия в словесния разказ и на тежка драма, разиграна в полето на тялото. Разликите между двете истории отразяват ясно билогичния аспект на мисленето - думите са конструкция на мисълта, а тя се ражда в най-новата част на мозъка - неокортекса, която се развива с години след раждането на детето. Когато говорим, отново сме подчинени на лявото полукълбо и зоната на Брока, която ни позволява да създаем свързана реч. Реално с думи, комуникацията е ляво-ляво мозъчно полукълбо. С жестове, докосване, песен, танц, поглед, слушане с емпатия - комуникацията протича през алегоричен език, символен, който активира дясното полукълбо. 

Езикът на думите гради реалност от втори порядък, различен от реалността на тялото. Привидно примитивен, езикът на тялото е бърз и верен отговор на нашето справяне или не с реалността вътре или извън нас. Езикът на тялото носи значение, което не е филтрирано от мисълта и е вход към несъзнавани процеси, които са извън контрола на съзнанието. Подобно на преводач от чужд език, телесно-ориентирания психотерапевт разполага с речник, с който да чете тези символични значения и аналитичен подход, с който да следи разговора на вербално ниво. В психотелесният подход се обединяват подходите отгоре и отдолу.  Анализът на база на наблюдения на телесните реакции и интерпретациите на сюжета, дават възможност да се осветлят разминаванията в двете истории.

Говорихме за външните форми на комуникация с форма, жест, дума, но пропускаме химическият език на тялото, което се адаптира към средата моментално, блгодарение на автономната нервна система. Тук кодирането на езика е на ниво биохимия и комуникацията между органите в тялото е подчинена на нещо много базово, което може би доминира в голяма част от живота ни: оцеляването. Най-бързите реакции на промени в средата или хомеостазата са именно несъзнаваните. Те са предизвикани от светкавична оценка на риска, която води до изливане на необходимите хормони, като биохимичен спусък, който е много по-бърз от електрическите импулси на висшата нервна система. Тялото ни реагира на стрес, опасност и въздбуда почти еднакво, като активизира симпатикусовият дял на автономната нервна система. Подобна възбуда и повторно преживяване на минал опит и затваряне на незавършения гещалт е една от възможностите за създаване на нови отговори в езика на тялото.